The absolute statute of limitations under the DPA soon comes into force

До внасянето през юни на миналата година на законопроекта за промени в ЗЗД, институтът на абсолютната погасителна давност беше познат единствено в областта на публичното право и по-конкретно данъчното законодателство (ДОПК).

Разпоредбата, с която се регламентира новата давност, е на чл.112 ЗЗД. Тя предвижда, че „с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“. От обхвата на давността за изключени изрично и изчерпателно изброените хипотези, посочени в алинея втора на същия член.

Съществен се оказа въпросът относно момента от който ще се прилага давността спрямо заварените отношения, което доведе и до отнасянето му пред Конституционния съд. Като резултат, с решение от 20.04.2021 г. бе обявена за противоконституционна разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите, с която се целеше моментът на прилагане на давността да предхожда влизането в сила на нормата, като бъде от деня, в който вземането е станало изискуемо, деня на първото действие по изпълнението или деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането, което се оказа в сериозно противоречие с Конституцията.

Резултатът от обявяването на противоконституционността на § 2 от ПЗР е, че абсолютната давност за всички парични задължения на граждани, които не са отсрочени или разсрочени и не са едно от 8-те изключения, изброени в чл.112 ЗЗД, независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, ще започне да тече от 2 юни 2021 г.